Сънят на "актьора" biggeorge

Сънят на "актьора" biggeorge

Вчера гледах един клип на студентите от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

АТЕЛИЕ НАТФИЗ - Сънят на актьора



В него проф. Атанас Атанасов питаше студентите какъв сън са сънували, след като е минал кандидат-студентския им изпит.
Всеки студент разказа по нещо, но не ми стана ясно дали бяха истински сънища или измислици.
Аз не съм се явявал на кандидат-студентски изпит в НАТФИЗ, затова няма как да кажа какво съм сънувал след това.
Но имам въображение и се опитах да си представя какво съм сънувал, след като като съм се явил на изпита.
...
Лягам си да спя и сънувам, че се явявам на кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ.
Започвам монолог тип "Хамлет".
Питам: "Да бъда или да не бъда актьор? Това е въпросът!".
Един от професорите казва: "Ние ще ти кажем отговора!", а останалите от комисията започват да се смеят.
Става ми тъпо и решавам да започна да танцувам и да пея в стил Майкъл Джексън.
Но подът на залата е хлъзгав, затова падам по задник.
Всички в комисията се смеят.
На тях им е забавно, а на мен ми става още по-тъпо.
Не губя самообладание и решавам да изиграя баснята "Гарван и лисица" на Езоп.
Вадя парче сирене от джоба си, за да изиграя гарвана и го изтървам на земята.
Един от преподавателите в комисията се задавя с кафето си, толкова му е смешно.
Разбира се, правя се, че нарочно съм изпуснал сиренето.
Опитвам се да превърна дефекта в ефект.
Умряла работа!
Естествено късат ме на изпита и ми препоръчват другата година пак да се явя.
Сънят ми продължава с времеви скок от една година и поредния кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ.
След няколко изцепки пак ме късат.
И така година след година се явявам на изпит и все не успявам да вляза в НАТФИЗ.
Накрая в съня си се виждам на преклонна възраст.
Толкова съм стар, че едвам ходя.
Подпирам се с бастунка прегърбен на две.
Хората по улиците ме мислят за оживяла мумия.
Влизам на кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ.
Комисията си е пак същата, защото за тях времето е спряло.
Казвам на единия професор: "Чедо, ще ме пуснете ли в НАТФИЗ? Стар съм вече за изпит! Може скоро да умра! Смъртта вече чука на вратата ми!".
Отговарят ми, че трябва да се явя на изпит като всички останали.
С триста зора се качвам на сцената и аха да започна, и бастунката ми се чупи, аз падам и умирам.
Може да не съм станал актьор, но поне съм умрял като такъв.
...
Събуждам се ужасен, че това е истина, но не е - още съм млад и живота е пред мен.
Слава Богу, приели са ме в НАТФИЗ и на всичкото отгоре съм се запознал с една супер красива и секси мадама.
Животът е хубав!
Добрият край оправя всичко.