Какво е бъдещето след терористичните актове и могат ли да бъдат спрени терористите?
След терористичните актове в цяла Европа, последния от които в Барселона, е ясно, че тероризма няма да изчезне с магическа пръчка.
Това няма да стане нито с любов, нито със съпричастност, нито с песни на Джон Ленън.
От години много хора задават един и същи въпрос, но никой не дава конкретен отговор.
Въпросът е: Могат ли да бъдат спрени терористите?
За да бъдат спрени терористичните актове трябва да има адекватни мерки срещу терористите.
В зависимост от това какво ще предприемат политиците по света е възможно да се случат няколко различни, противоположни неща.
Вариант 1: Тероризъм без съпротива
Политиците, които в момента са на власт по света са неспособни да направят каквото и да е..
Терористите знаят това и се възползват от тяхната слабост.
Ако на власт бяха политиците от предишните поколения, например тези постигнали обединението на Европа, резултатите щяха да са съвсем различни.
Този вариант е характерен за държавите от Западна Европа.
Вариант 2: Хаотична съпротива
Понеже политиците са неспособни да предприемат адекватни действия обикновените хора могат да се самоорганизират, за да се защитят от терористите.
Най-активни в това отношение ще са националистите, неонацистите, крайно десните, крайно левите и другите радикални елементи.
В този вариант на развитие на събитията радикалистите ще се въоръжат, обучат и тренират за бойни действия в градска среда, но по-големия проблем е, че те с лекота могат да се обърнат срещу държавните структури и от борци срещу тероризма самите те да станат терористи.
Този вариант е характерен за държавите от Източна Европа.
Вариант 3: Организирана съпротива
Тук политиците са способни да предприемат адекватни действия, като организират обикновените хора във военни и паравоенни организации, за да се защитят от терористите.
Организатор на тези обучения е самата държава.
В този вариант на развитие на събитията гражданите ще се въоръжат, обучат и тренират за бойни действия в градска среда, но вероятността да се обърнат срещу държавните структури и самите те да станат терористи е много малка.
В този вариант националистите, неонацистите, крайно десните, крайно левите и другите радикални елементи ще са маргинализирани и отхвърлени от разумните хора в обществото.
Този вариант е характерен за държави като Швейцария и Израел.
Вариант 4. Полицейщина
Тук политиците са способни да предприемат адекватни действия, но се възползват от ситуацията с терористичната заплаха, за да засилят властта си и да нарушават гражданските права на хората.
Защитата от тероризма ще се изроди в масово следене на гражданите.
Политико-олигархичната структура ще контролира службите за сигурност и ще злоупотребява със събраната информация.
В този вариант на развитие на събитията терористите ще бъдат лесни за откриване и елиминиране, но терористични актове ще има дотогава, докато е нужно на управляващата класа.
Гражданите ще бъдат пушечно месо подхвърляно между терористите и политиците.
Този вариант е характерен за държави като САЩ, Русия и т.н.
Вариант 5: Диктатура
Тук тероризъм няма, защото терора е държавно организиран.
Няма нужда от терористи, които да убиват гражданите, защото самата държава прави това.
Вместо много терористи има само един - диктатора начело на държавата.
На него служат службите за вътрешна сигурност, които на практика са терористични организации.
Този вариант е характерен за държави като Северна Корея, Куба, Венецуела и т.н.
Вариант 6: Апокалипсис
При този вариант терористите успяват да се сдобият с ядрено, биологично или химическо оръжие.
С него те могат да извършат терористичен акт с милиони жертви наведнъж.
Същото важи обаче и за диктаторски мислещите политици с ядрено оръжие в ръцете си.
Те могат с едно натискане на бутона на "ядреното куфарче" да избият цялото човечество.
Този вариант е характерен за ядрените държави като САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.
Разбира се, тези варианти не изчерпват всички възможности.
На планетата има над 200 държави всяка, от които има свои характерни особености.
Примерно за България е характерно политиците да се правят, че проблем няма, че страната е изолиран остров на спокойствието, че ние сме предпазени чрез "политиката на дюнерите" на Бойко Борисов и т.н.
Всяка страна може да развие своя политика за справяне с тероризма.
Най-лесното решение е затварянето на границите, към което се насочиха доста страни, като Великобритания с Брекзит, Унгария и дори България.
Това обаче не може да спре терористите, както Великата китайска стена не е спряла нашествениците в Китай.
Изглежда, че само добре организираната, всенародна съпротива може да ги възпре.
Никой не би извършил терористичен акт, ако знае, че преди да успее да извика "Аллах акбар" ще бъде мъртъв.
Другата ограничаваща тероризма мярка е обединението на исляма.
Когато мюсюлманите си изберат един общ халиф за всички клонове и течения на исляма, когато всички политици-мюсюлмани и ислямски религиозни водачи признаят халифа за свой водач, когато всички мюсюлмани заедно реформират и демократизират исляма ще настъпи освобождаване на младите мюсюлмани от тежестта на историята, наситена с омраза и ненавист към различните от тях хора.
Това ще бъде края на ислямския фашизъм, на който ставаме свидетели днес.
Разбира се, дори това да се случи веднага крайните ислямисти и терористи няма да изчезнат, както не са изчезнали крайните християни, неонацистите, националистите, комунистите и всички останали диктаторски мислещи хора.
Терорът може да бъде окончателно спрян, само ако се създаде технология, която предварително да разбира терористичните намерения ("да чете мислите") на хората.
Тогава извършителят ще може да бъде разкрит преди да извърши терористичен акт.
Това обаче създава опасност от друг вид "високотехнологична" диктатура.
Като цяло диктатурата никога не може да бъде напълно избегната.
Откакто съществува човечеството тиранията винаги е била част от човешките общности.
Високите технологии като Интернет, мобилните телефони и масовите медии обаче създават илюзорното усещане за свобода, което влиза в пряк конфликт с всяка форма на диктатура.
Това поражда у хората желание за съпротива и за борба с тираните.
Затова и голяма част от управляващите на 21 век се опитват да върнат човечеството във времето преди Интернет революцията.
Така те се опитват да отнемат чувството за свобода на хората, което влиза в пряк конфликт с техния начин на мислене и разбирането им за демократично управление.
Това е причината в началото на 21 век да няма широко разпространение на пряката демокрация, въпреки наличието на нужните за нея технологии.
Управляващите и техните служби за сигурност всячески се стремят да спрат разпространението на гражданското управление, включително и с подпомагане на тероризма.
Затова гражданите се озовават между чука и наковалнята.
От едната страна са терористите, а от друга - диктаторски мислещите хора.
Тези две крайно противоположни групи си взаимодействат и си съдействат, защото имат обща цел - световно господство.
Само че сега диктаторски мислещите хора искат да няма съпротива срещу тяхната диктатура.
Старият тип диктатори (като Хитлер, Сталин, Тодор Живков) са създавали централизирана диктатура.
Все още има такива държави по света - Северна Корея, Куба, Китай, Венецуела, Беларус и т.н.
Но тези централизирани еднолични диктатури предизвикват силна обществена съпротива.
Диктаторите на 21 век не желаят да има съпротива, затова създават децентрализирани диктатури.
Всяка държава, всеки град, всяко семейство си има отделен диктатор.
Ако Хитлер и Сталин са ти в къщата няма как да им се противопоставиш.
Затова и борбата за свободата през 21 век ще се води човек срещу човека.
Диктаторски мислещите хора срещу свободомислещите хора.
И ако свободомислещите хора не са способни на съпротива ще изчезнат като неандерталците.
Диктаторски мислещите хора са кроманьонците на 21 век, а свободомислещите хора са неандерталците и са обречени на изчезване.
За съжаление борбата е неравна, защото диктаторите са заели ключови постове - президенти, министър-председатели, главни прокурори, кметове и т.н.
Бидейки на тези позиции те успяват да контролират цялото общество.
Изключение са държави като Швейцария, Уругвай, Исландия, Ирландия, Андора, Сан Марино, Коста Рика, Малта, скандинавските държави и т.н., където има реална пряка демокрация.
Но те по-скоро са изключение, отколкото правило.
Всичко изброено до тук показва, че терористите са изкуствено създадени с цел засилване на властта на диктаторски мислещите хора.
Генералният извод е, че тероризма ще изчезне, когато изчезне и диктатурата във всичките й форми.
Това обаче няма как да се случи без участието на гражданите, а засега те са пасивни, с робско мислене и готови на подчинение и послушание.
Най-лошото е, че световната диктатура "чука" на вратата, но няма кой да й се противопостави.
Всеки противник на диктатурата може и ще бъде обявен за терорист, а истинските терористи ще заемат ключови държавни постове и ще съдействат за установяване на диктатурата.
Най-активни в установяването на световната диктатура са двете супер сили - САЩ и Русия, противопоставяйки се една на друга, със съдействието на Турция, Северна Корея, Ислямска държава и т.н.
Дори и Европейския съюз съдейства на диктаторски мислещите хора чрез бездействието и пасивността на ръководещите го политици.
България много отдавна е избрала пътя на диктатурата.
Още през 1944 г. една и съща група хора са окупирали всички власти.
След 1989 г. многократните смени на управляващите не промени статуквото.
Промените през 90-те години позволиха на политико-олигархичната върхушка да изиграят ролята на демократи, за да намерят нов източник на средства (Европейския съюз), които да употребяват за своя лична изгода.
След идването на ГЕРБ на власт (а отскоро и на Патриотичния фронт) всички власти (изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна, гражданска, прокуратура, служби за сигурност, бизнес, местна власт, министерства, държавни агенции, граждански организации и т.н.) отново са в ръцете на една ограничена група хора и няма сила на света, която може да промени това.
А и на фона на световната политика доминирана от диктатори няма кой да контролира дребните политически шмекери в България.
Лошото за тираните е, че диктатурата е неустойчив режим на управление на обществото и за да се задържат по-дълго на власт те се нуждаят от стабилизиращ фактор, най-често вътрешни или външни врагове.
Ако нямат такива те могат да си ги измислят или да си ги създадат.
Например "Ал Кайда" е създадена от ЦРУ за борба със Съветския съюз в Афганистан.
Впоследствие творението на американците се обърна срещу самите тях на 11 септември 2001 г., което от друга страна много добре послужи на управляващите в Америка да установят полицейски режим.
С идването на власт на Доналд Тръмп влиянието на диктаторски мислещите хора в САЩ се засили.
Това обаче дава лош пример на всички останали държави по света.
Човечеството върви уверено по път, от който трудно ще се върне.
Положителното е, че заради глобализацията каквото и да се случи в бъдеще ще е за всички хора на планетата, независимо дали ще бъде диктатура или демокрация.
Ще бъдем заедно в добро и в зло, в радост и в болка, в здраве и в болест, в богатство и в бедност, докато смъртта ни раздели!
След терористичните актове в цяла Европа, последния от които в Барселона, е ясно, че тероризма няма да изчезне с магическа пръчка.
Това няма да стане нито с любов, нито със съпричастност, нито с песни на Джон Ленън.
От години много хора задават един и същи въпрос, но никой не дава конкретен отговор.
Въпросът е: Могат ли да бъдат спрени терористите?
За да бъдат спрени терористичните актове трябва да има адекватни мерки срещу терористите.
В зависимост от това какво ще предприемат политиците по света е възможно да се случат няколко различни, противоположни неща.
Вариант 1: Тероризъм без съпротива
Политиците, които в момента са на власт по света са неспособни да направят каквото и да е..
Терористите знаят това и се възползват от тяхната слабост.
Ако на власт бяха политиците от предишните поколения, например тези постигнали обединението на Европа, резултатите щяха да са съвсем различни.
Този вариант е характерен за държавите от Западна Европа.
Вариант 2: Хаотична съпротива
Понеже политиците са неспособни да предприемат адекватни действия обикновените хора могат да се самоорганизират, за да се защитят от терористите.
Най-активни в това отношение ще са националистите, неонацистите, крайно десните, крайно левите и другите радикални елементи.
В този вариант на развитие на събитията радикалистите ще се въоръжат, обучат и тренират за бойни действия в градска среда, но по-големия проблем е, че те с лекота могат да се обърнат срещу държавните структури и от борци срещу тероризма самите те да станат терористи.
Този вариант е характерен за държавите от Източна Европа.
Вариант 3: Организирана съпротива
Тук политиците са способни да предприемат адекватни действия, като организират обикновените хора във военни и паравоенни организации, за да се защитят от терористите.
Организатор на тези обучения е самата държава.
В този вариант на развитие на събитията гражданите ще се въоръжат, обучат и тренират за бойни действия в градска среда, но вероятността да се обърнат срещу държавните структури и самите те да станат терористи е много малка.
В този вариант националистите, неонацистите, крайно десните, крайно левите и другите радикални елементи ще са маргинализирани и отхвърлени от разумните хора в обществото.
Този вариант е характерен за държави като Швейцария и Израел.
Вариант 4. Полицейщина
Тук политиците са способни да предприемат адекватни действия, но се възползват от ситуацията с терористичната заплаха, за да засилят властта си и да нарушават гражданските права на хората.
Защитата от тероризма ще се изроди в масово следене на гражданите.
Политико-олигархичната структура ще контролира службите за сигурност и ще злоупотребява със събраната информация.
В този вариант на развитие на събитията терористите ще бъдат лесни за откриване и елиминиране, но терористични актове ще има дотогава, докато е нужно на управляващата класа.
Гражданите ще бъдат пушечно месо подхвърляно между терористите и политиците.
Този вариант е характерен за държави като САЩ, Русия и т.н.
Вариант 5: Диктатура
Тук тероризъм няма, защото терора е държавно организиран.
Няма нужда от терористи, които да убиват гражданите, защото самата държава прави това.
Вместо много терористи има само един - диктатора начело на държавата.
На него служат службите за вътрешна сигурност, които на практика са терористични организации.
Този вариант е характерен за държави като Северна Корея, Куба, Венецуела и т.н.
Вариант 6: Апокалипсис
При този вариант терористите успяват да се сдобият с ядрено, биологично или химическо оръжие.
С него те могат да извършат терористичен акт с милиони жертви наведнъж.
Същото важи обаче и за диктаторски мислещите политици с ядрено оръжие в ръцете си.
Те могат с едно натискане на бутона на "ядреното куфарче" да избият цялото човечество.
Този вариант е характерен за ядрените държави като САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.
Разбира се, тези варианти не изчерпват всички възможности.
На планетата има над 200 държави всяка, от които има свои характерни особености.
Примерно за България е характерно политиците да се правят, че проблем няма, че страната е изолиран остров на спокойствието, че ние сме предпазени чрез "политиката на дюнерите" на Бойко Борисов и т.н.
Всяка страна може да развие своя политика за справяне с тероризма.
Най-лесното решение е затварянето на границите, към което се насочиха доста страни, като Великобритания с Брекзит, Унгария и дори България.
Това обаче не може да спре терористите, както Великата китайска стена не е спряла нашествениците в Китай.
Изглежда, че само добре организираната, всенародна съпротива може да ги възпре.
Никой не би извършил терористичен акт, ако знае, че преди да успее да извика "Аллах акбар" ще бъде мъртъв.
Другата ограничаваща тероризма мярка е обединението на исляма.
Когато мюсюлманите си изберат един общ халиф за всички клонове и течения на исляма, когато всички политици-мюсюлмани и ислямски религиозни водачи признаят халифа за свой водач, когато всички мюсюлмани заедно реформират и демократизират исляма ще настъпи освобождаване на младите мюсюлмани от тежестта на историята, наситена с омраза и ненавист към различните от тях хора.
Това ще бъде края на ислямския фашизъм, на който ставаме свидетели днес.
Разбира се, дори това да се случи веднага крайните ислямисти и терористи няма да изчезнат, както не са изчезнали крайните християни, неонацистите, националистите, комунистите и всички останали диктаторски мислещи хора.
Терорът може да бъде окончателно спрян, само ако се създаде технология, която предварително да разбира терористичните намерения ("да чете мислите") на хората.
Тогава извършителят ще може да бъде разкрит преди да извърши терористичен акт.
Това обаче създава опасност от друг вид "високотехнологична" диктатура.
Като цяло диктатурата никога не може да бъде напълно избегната.
Откакто съществува човечеството тиранията винаги е била част от човешките общности.
Високите технологии като Интернет, мобилните телефони и масовите медии обаче създават илюзорното усещане за свобода, което влиза в пряк конфликт с всяка форма на диктатура.
Това поражда у хората желание за съпротива и за борба с тираните.
Затова и голяма част от управляващите на 21 век се опитват да върнат човечеството във времето преди Интернет революцията.
Така те се опитват да отнемат чувството за свобода на хората, което влиза в пряк конфликт с техния начин на мислене и разбирането им за демократично управление.
Това е причината в началото на 21 век да няма широко разпространение на пряката демокрация, въпреки наличието на нужните за нея технологии.
Управляващите и техните служби за сигурност всячески се стремят да спрат разпространението на гражданското управление, включително и с подпомагане на тероризма.
Затова гражданите се озовават между чука и наковалнята.
От едната страна са терористите, а от друга - диктаторски мислещите хора.
Тези две крайно противоположни групи си взаимодействат и си съдействат, защото имат обща цел - световно господство.
Само че сега диктаторски мислещите хора искат да няма съпротива срещу тяхната диктатура.
Старият тип диктатори (като Хитлер, Сталин, Тодор Живков) са създавали централизирана диктатура.
Все още има такива държави по света - Северна Корея, Куба, Китай, Венецуела, Беларус и т.н.
Но тези централизирани еднолични диктатури предизвикват силна обществена съпротива.
Диктаторите на 21 век не желаят да има съпротива, затова създават децентрализирани диктатури.
Всяка държава, всеки град, всяко семейство си има отделен диктатор.
Ако Хитлер и Сталин са ти в къщата няма как да им се противопоставиш.
Затова и борбата за свободата през 21 век ще се води човек срещу човека.
Диктаторски мислещите хора срещу свободомислещите хора.
И ако свободомислещите хора не са способни на съпротива ще изчезнат като неандерталците.
Диктаторски мислещите хора са кроманьонците на 21 век, а свободомислещите хора са неандерталците и са обречени на изчезване.
За съжаление борбата е неравна, защото диктаторите са заели ключови постове - президенти, министър-председатели, главни прокурори, кметове и т.н.
Бидейки на тези позиции те успяват да контролират цялото общество.
Изключение са държави като Швейцария, Уругвай, Исландия, Ирландия, Андора, Сан Марино, Коста Рика, Малта, скандинавските държави и т.н., където има реална пряка демокрация.
Но те по-скоро са изключение, отколкото правило.
Всичко изброено до тук показва, че терористите са изкуствено създадени с цел засилване на властта на диктаторски мислещите хора.
Генералният извод е, че тероризма ще изчезне, когато изчезне и диктатурата във всичките й форми.
Това обаче няма как да се случи без участието на гражданите, а засега те са пасивни, с робско мислене и готови на подчинение и послушание.
Най-лошото е, че световната диктатура "чука" на вратата, но няма кой да й се противопостави.
Всеки противник на диктатурата може и ще бъде обявен за терорист, а истинските терористи ще заемат ключови държавни постове и ще съдействат за установяване на диктатурата.
Най-активни в установяването на световната диктатура са двете супер сили - САЩ и Русия, противопоставяйки се една на друга, със съдействието на Турция, Северна Корея, Ислямска държава и т.н.
Дори и Европейския съюз съдейства на диктаторски мислещите хора чрез бездействието и пасивността на ръководещите го политици.
България много отдавна е избрала пътя на диктатурата.
Още през 1944 г. една и съща група хора са окупирали всички власти.
След 1989 г. многократните смени на управляващите не промени статуквото.
Промените през 90-те години позволиха на политико-олигархичната върхушка да изиграят ролята на демократи, за да намерят нов източник на средства (Европейския съюз), които да употребяват за своя лична изгода.
След идването на ГЕРБ на власт (а отскоро и на Патриотичния фронт) всички власти (изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна, гражданска, прокуратура, служби за сигурност, бизнес, местна власт, министерства, държавни агенции, граждански организации и т.н.) отново са в ръцете на една ограничена група хора и няма сила на света, която може да промени това.
А и на фона на световната политика доминирана от диктатори няма кой да контролира дребните политически шмекери в България.
Лошото за тираните е, че диктатурата е неустойчив режим на управление на обществото и за да се задържат по-дълго на власт те се нуждаят от стабилизиращ фактор, най-често вътрешни или външни врагове.
Ако нямат такива те могат да си ги измислят или да си ги създадат.
Например "Ал Кайда" е създадена от ЦРУ за борба със Съветския съюз в Афганистан.
Впоследствие творението на американците се обърна срещу самите тях на 11 септември 2001 г., което от друга страна много добре послужи на управляващите в Америка да установят полицейски режим.
С идването на власт на Доналд Тръмп влиянието на диктаторски мислещите хора в САЩ се засили.
Това обаче дава лош пример на всички останали държави по света.
Човечеството върви уверено по път, от който трудно ще се върне.
Положителното е, че заради глобализацията каквото и да се случи в бъдеще ще е за всички хора на планетата, независимо дали ще бъде диктатура или демокрация.
Ще бъдем заедно в добро и в зло, в радост и в болка, в здраве и в болест, в богатство и в бедност, докато смъртта ни раздели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!