Рецепта "Септемврийска леща със зеленчуци ала Бигджордж"

Рецепта "Септемврийска леща със зеленчуци ала Бигджордж":
(за 10 порции)

250 гр. леща
500 гр. зеле
500 гр. патладжани
500 гр. червени пиперки
250 гр. моркови
250 гр. кромид лук
олио
чубрица
магданоз
целина
сол

Начин на приготвяне:
Почистете и измийте добре лещата.
После я изсипете в тенджера и я оставете да се вари за 30 минути на силен огън.
През това време почистете лука, морковите, пиперките, патладжаните и зелето.
Нарежете на ситно лука, пиперките, патладжаните и зелето.
Морковите ги настържете на ренде.
В друга тенджера с по-голяма вместимост сипете 3-4 супени лъжици олио.
После запържете лука за 5-10 минути.
Добавете настърганите моркови и запържете за още 5-10 минути.
Добавете патладжаните, пиперките и зелето.
Добавете и 1 литър вода и ги оставете да се задушат.
Когато лещата се свари я добавете към основната смес.
Добавете още вода, докато запълните обема на тенджерата.
Не забравяйте да подправите супата със сол и чубрица.
Оставете супата да се вари до пълна термична обработка на продуктите.
Сервирайте я топла, поръсена със ситно нарязани листа от магданоз и целина.
Приятен апетит!

Рецепта "Есенна зеленчукова супа ала Бигджордж"

Рецепта "Есенна зеленчукова супа ала Бигджордж":
(за 10 порции)

500 гр. тиквички
500 гр. патладжани
250 гр. черна ряпа
500 гр. кромид лук
олио
червен пипер
чубрица
магданоз
целина
сол

Начин на приготвяне:
Обелете и почистете тиквичките, патладжаните, лука и ряпата.
Нарежете на ситно тиквичките, патладжаните и лука.
С ренде настържете ряпата.
В 10-литрова тенджера налейте 3-4 супени лъжици олио.
Поставете я на огъня и изсипете лука в тенджерата, за да се запържи за 5-10 минути.
После добавете тиквичките и патладжаните също, за да се запържат за 5-10 минути.
След това добавете още 5-6 литра вода и изсипете ряпата в тенджерата.
Сложете сол на вкус (1/2 до 1 супена лъжица), чубрица и червен пипер.
Оставете супата на огъня до пълно сваряване на продуктите.
Сервирайте супата топла, поръсена със ситно нарязани пресен магданоз и листа от целина.
Приятен апетит!

Рецепта "Градинарска бобена супа с кайма ала Бигджордж"

Рецепта "Градинарска бобена супа с кайма ала Бигджордж":
(за 10 порции)

250 гр. боб
500 гр. тиквички
500 гр. патладжани
250 гр. черна ряпа
500 гр. кромид лук
250 гр. кайма
олио
червен пипер
чубрица
магданоз
сол

Начин на приготвяне:
Почистете и измийте боба.
Изсипете го в 10-литрова тенджера, добавете малко вода (около 1 литър), щипка сол и го поставете на огъня да се свари.
Извадете каймата от хладилника и я оставете да се размрази на стайна температура.
През това време обелете и почистете тиквичките, патладжаните, лука и ряпата.
Нарежете на ситно тиквичките, патладжаните и лука.
С ренде настържете ряпата.
Изсипете тиквичките, патладжаните, лука и ряпата към предварително сварения боб.
Добавете вода до запълване на обема на тенджерата.
Водата не трябва да прелива, а да е на 2-3 см. под ръба на тенджерата.
Сложете сол на вкус (поне 1 супена лъжица), чубрица и червен пипер.
Оставете да се вари за най-малко 30 минути.
Изсипете предварително размразената кайма в подходяща съдина и с помощта на вилица я омесете с 2-3 супени лъжици олио.
Добавете каймата с олиото в тенджерата и оставете на огъня, докато всички продукти се сварят напълно.
Сервирайте супата топла, поръсена със ситно нарязан пресен магданоз.
Приятен апетит!

Yahoo призна за 500 млн. хакнати акаунта

Yahoo призна за 500 млн. хакнати акаунта
Хакерите откраднали данни като рождени дати, поща, телефон, пароли

Ако имате акаунт в Yahoo:
1. Сменете си паролата с нова по-трудна за отгатване!
2. Сменете си тайният въпрос и отговор или директно ги изключете!
3. Въведете си резервен мейл за възстановяване на забравена парола.
4. Въведете телефон за двустепенна верификация при логване от ново устройство.
Защо трябва да направите всичко това?
Американският интернет концерн Yahoo обяви, че 500 млн. акаунта на потребители са били обект на хакерска атака още в края на 2014 г., предаде Ройтерс, цитиран от investor.bg
Хакерите са откраднали лични данни, като рождени дати, електронни адреси, телефонни номера или пароли, се казва в изявление на групата.
Банковите данни на потребителите не са били засегнати, уверява Yahoo.
Компанията работи с компетентните американски власти относно този хакерски пробив.
Според компанията хакерите са вероятно свързани с някоя държава.
Разкриването на кражбата на данните се случва в особено чувствителен момент за главния изпълнителен директор Мариса Майер, докато тя придвижва компанията към планираната и оценена на 4,8 млрд. долара сделка по придобиването от страна на Verizon, която трябва да се затвори в началото на следващата година.
Майер, която често се занимаваше с трудности и оплаквания по отношение на услугата за електронна поща на Yahoo, трябва да запази трафика на потребителите въпреки този скандал, коментира Bloomberg.
Verizon заяви в четвъртък, че е бил уведомен за изтичането на данните през последните два дни.
"Ние ще оценим в хора на разследването как това ще промени призмата на общите интереси на Verizon... До тогава ние не можем да дадем друг коментар", казват от компанията.
Потвърждението за компрометирането на акаунтите се случва почти два месеца, след като Yahoo обяви, че разследва твърденията, че хакери са предлагали да продадат данните от акаунти на потребители, откраднати по време на атака.
Същите хакери, които преди това продадоха данни, взети от LinkedIn и MySpace, публикуваха информация за 200 млн. акаунта на Yahoo в тъмния интернет, стана ясно в началото на август.
Откраднатата информация, която се предлага, е най-вероятно от 2012 г., съобщи Motherboard, позовавайки се на източници и на хакера, използващ псевдонима Peace.
Данните обаче нямат висока стойност, защото много от откраднатите акаунти в извадката от данни, получени от Motherboard, вече не са в употреба и са били анулирани.
Продажбата на всички данни за малко под 2 000 долара също така предполага, че информацията е с малка стойност, или защото в по-голямата си част е остаряла или безполезна.
И докато атаката е удар по-специално за Yahoo, в по-широк смисъл тя подчертава опасността от попадането на големи масиви от данни в ръцете на хакерите, които може да ги използват за престъпни цели в продължение на години, без да компаниите да научат за това.
------------------------------------------------------------------------
Източник: Yahoo призна за 500 млн. хакнати акаунта

Женско обрязване

Женско обрязване






1. Какво е женско обрязване?

Женското обрязване или наречено още FGM (Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахваме на външните женски полови органи.
Женското обрязване може да се свърже с религиозни, културни или други причини.

2. Видове женско обрязване

Съществуват три вида женско обрязване:
Вид 1: модифицирана суна (от арабски: sunna – "традиция"): частично или цялостно премахване на клитора и заобикалящите го тъкани.
Вид 2: Клитордектомия (обрязване): отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни.
Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор.
Вид 3: Инфибулация ("фараонско" обрязване): отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни.
Останалите части от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останалата кожа сраства.
В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

3. Женското обрязване по света

Обрязването при жените е изключително опасна операция, осъждана от почти всички международни организации за човешки права (УНИЦЕФ обявява нарочен Световен ден срещу осакатяването на женските детеродни органи).
В много случаи такава интервенция води до тежки кръвоизливи и здравни усложнения.
Около 20% от обрязаните умират, а останалите не само не могат да изпитат сексуално удоволствие до края на живота си, но и страдат от болезнени последици при уриниране и менструация.
Наказанията за извършването на подобна "операция" на територията на ЕС са изключително тежки, дори при предполагаемо "съгласие" от страна на жертвата.

Деня на независимостта в България и по света

Деня на независимостта в България и по света






1. Денят на независимостта в България

На 22 септември отбелязваме един от най-важните моменти за нашия народ - Деня на независимостта.
На този ден през 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново с манифест е провъзгласена независимостта на България.
От Освобождението до обявяването на независимостта България е трибутарно княжество спрямо Османската империя.
Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира независимостта е символично.
В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година, като се предполага, че именно в църквата "Свети Четиридесет мъченици" и тогава е прогласено възстановяването на независимостта на България от Византия.
Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели до подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.

2. Денят на независимостта по света

Денят на независимостта е един от най-важните и тачени празници за всяка държава.
Това е ден, в който хората си припомнят защо трябва да се гордеят със страната си, да научат нещо ново за културните си традиции и за историята на родината си.
Ето как го честват в различните страни.



2.1. Студенти пускат в небето балони в Деня на независимостта в Камбоджа, 9 ноември 2010 г. Сн.: Reuters



2.2. Парад в Деня на независимостта в Бангладеш, 26 март 2012 г. Снимка: Reuters



2.3. Ученички танцуват на парада по случай Деня на независимостта в Никарагуа, 14 септември 2010 г. Снимка: Reuters



2.4. Празничен парад по случай 60 г. от създаването на Северна Корея, 9 септември 2008 г. Снимка: Reuters / Kyodo (North Korea)



2.5. Хора снимат кученце, носещо националния флаг в Деня на независимостта в Колубмия, 20 юли 2013 г. Снимка: Reuters



2.6. В деня на 20-ата годишнина от независимостта на Македония момичета са изрисували лицата си в цветовете на държавното знаме, 8 септември 2011 г. Снимка: Reuters



2.7. Белгийският крал Алберт II приветства хората по случай 128-та годишнина от независимостта на Белгия, 21 юли 2012 г. Снимка: Reuters



2.8. Кенийски морски пехотинци участват в парада по случай Деня на независимостта на Кения, 12 декември 2008 г. Снимка: Reuters



2.9. Момче придържа националния флаг във ветровито време в Деня на независимостта на Индия, 15 август 2012 г. Снимка: Reuters



2.10. Войници маршируват на площада в Деня на независимостта на Грузия, 26 май 2014 г. Снимка: Reuters



2.11. Момиченце държи държавното знаме на празнична церемония по случай Деня на независимостта на Полша, 11 ноември 2012 г. Снимка: Reuters



2.12. Момченце марширува редом с войниците в Деня на независимостта на Литва, 11 март 2009 г. Снимка: Reuters



2.13. Жена, загубила роднини през войната от 1992-1995 г., се моли по време на митинг в Деня на независимостта на Босна, 1 март 2002 г. Снимка: Reuters



2.14. Мъж подготвя коня си за празника по случай независимостта на Афганистан, 19 август 2006 г. Снимка: Reuters



2.15. Момиче в традиционни одежди на парада в Деня на независимостта в Мексико, 16 септември 2013 г. Снимка: Reuters



2.16. Атлети носят държавното знаме по време на парада в Деня на независимостта в Белорусия, 3 юли 2013 г. Снимка: Reuters



2.17. Мъже в традиционни костюми участват в празничното шествие по случай Деня на независимостта в Судан, 5 юли 2011 г. Снимка: Reuters



2.18. Държавното знаме на Таджикистан на улица в столицата Душанбе в Деня на независимостта, 9 септември 2011 г. Снимка: Reuters



2.19. Жители на Сомалия празнуват 54-ата годишнина от независимостта, 1 юли 2014 г. Снимка: Reuters



2.20. Бразилски индианци на фестивала в столицата на Бразилия по случай Деня на независимостта на страната, 7 септември 2003 г. Снимка: Reuters



2.21. Момичета в народни носии на празника в Деня на независимостта в Боливия, 6 август 2009 г. Снимка: Reuters



2.22. Ученички на празника за Деня на независимостта в Нигерия, 1 октомври 2009 г. Снимка: Reuters



2.23. Активистки на движението Femen празнуват Деня на независимостта на Украйна, 24 август 2010 г. Снимка: Reuters



2.24. Момичета в национални костюми празнуват Деня на независимостта на Албания, 28 ноември 1999 г. Снимка: Reuters



2.25. Президентът на Чили Себастиян Пинера пристига с карета за празника на независимостта, 18 септември 2013 г. Снимка: Reuters



2.26. Хора очакват зарята за Деня на независимостта в САЩ, 4 юли 2012 г. Снимка: Reuters

Песен на месеца 33: Графа - Инстинкт

Влади Ампов - Графа пусна клип на парчето "Инстинкт".  

Песента е следващият сингъл от албума "Моменти".  

Приятно гледане!  

Експериментът Човекът-маймуна

Експериментът Човекът-маймуна






Слуховете за страховити научни експерименти, провеждани в Съветския съюз, съществуват десетилетия наред, но едва след края на Студената война отворените архиви ни позволяват да научим нещо повече за опитите на съветските учени да създадат кръстоска между човек и маймуна.

В тяхната основа е работата на д-р Иля Иванов, известен експерт по репродуктивна биология.

В неговата лаборатория обаче се правят доста по-страшни неща от това да се създават угоени крави.

През 1927 г. той предприема научно пътешествие до Африка.

Причината за присъствието му на Черния континент - да научи нещо повече за създаването на хибрид между човек и маймуна.

Иванов отваря лаборатория в Гвинея, където започва да експериментира с шимпанзета.

За щастие опитите му нямат успех, като една от причините за това е нежеланието на местните служители в лабораторията да сътрудничат.

В спомените си руснакът пише, че постоянно му се налагало да крие истинската цел на опитите, защото ако местните научели за нея, "последиците щели да бъдат доста неблагоприятни".

Въпреки това докторът успял да проведе два опита за осеменяване на женски шимпанзета с човешка сперма.

Разочарован, през 1929 г. Иванов се върнал в Съветския съюз, водейки със себе си орангутан на име Тарзан.

С него докторът се надявал да продължи опитите на родна земя.

Нещо повече, той потърсил желаещи жени, които да износят детето на Тарзан и дори имал няколко доброволки.

Малко по-късно обаче маймуната умряла, а през 1930 г. самият Иванов попаднал в трудов лагер поради бурните промени в съветското общество.

Съществуват неопределени слухове, че трудът на Иля Иванов бил продължен от други учени, но няма категорични доказателства за това.

Мобинг (групов тормоз)

Мобинг (групов тормоз)






1. Какво е мобинг?

Думата "мобинг" е наименование за тормоз на работното място.
Повечето жертви на "мобинг" смятат, че те са виновни за лошите ситуации.
Психическото насилие над служител може да се извършва от колега или началник, а и в редки случаи от колеги на по-нисък пост от жертвата.

2. Често срещани предупредителни знаци за "мобинг"

"Мобинг" на работното място се среща в различни форми.
Предполага се, че съществуват около 45 различни форми на психическо насилие на работното място.
Ако някой от посочените знаци е налице във вашия случай, то тогава вие също сте жертва на психически тормоз.

1. Говоренето зад гърба на някого и разпространяването на клюки, които уронват репутацията му или се подиграват с достойнството му.
2. Карат ви да вършите унизителни задачи.
3. Нападат националността на служителя, религиозните му вярвания или сексуалната му ориентация.
4. Всяко усилие и постижение на работното място се оценява негативно.
5. Подиграване с физическите характеристики или поведението на жертвата.
6. Пренебрегване на жертвата, въпреки че тя се опитва да влезе в контакт с колегите или началника си.
7. Изолиране на жертвата чрез прехвърлянето й към друго работно място и даване на нареждания на колегите да го/я избягват.
8. Жертвата не получава други задачи, а колегите получават работата на жертвата.
9. Жертвата е накарана да изпълнява безсмислени задачи или задачи, които са на други служители, намиращи се по-ниско в йерархията на компанията.
10. Непрестанно критикуване на работата и хокане на служителя.
11. Както устни, така и писмени заплахи, тормозене по телефона.
12. Прекъсване на речта, подмятания.
13. Сексуален тормоз, физическо нападение и заплахи с физическа саморазправа.
14. Възлагане на задачи, които застрашават здравето или причиняват финансова вреда на служителя.

3. Как да предотвратите "мобинга"?

Тъй като "мобинга" все още е сравнително непознат термин, компаниите и служителите биха могли да действат на сляпо, защото не знаят как да се изправят пред подобни ситуации или да ги предотвратят.

1. Когато възникват конфликти, трябва незабавно да ги разрешавате. Дори с помощта на началниците.
2. Между служителите трябва да се създават връзки, базирани на взаимно доверие и сътрудничество.
3. Ако знаете за случаи на физическо насилие във вашата компания, трябва да ги разрешите.
Така създавате по-добра работна атмосфера в дългосрочен план и намалявате възможностите за „мобинг”.
4. Семинари за физическото насилие, последствията от него и начини за превенцията му.

4. Осъзнавате ли, че и вие сте жертва на "мобинг"?

1. Въпреки че самоуважението ви може да е доста наранено, важно е да не се опитвате да избягвате ситуацията.
Потърсете помощ от приятели и семейство и се изправете срещу насилието.
2. Помолете да бъдете преместени на друго работно място.
3. Съберете доказателства за умствено насилие. Тъй като е трудно да се докаже, ще ви трябва доста търпение и здрави нерви.
4. Намерете съюзници сред колегите си.
5. Потърсете помощ от началниците си, отделът за Човешки ресурси или от хората, които отговарят за въпросите, свързани със здравето на служителите.
6. Ако сте жертва на началника си, обърнете се към своя синдикат или специалист по трудова медицина.
7. Посетете психиатър или споделете опита си с хора, които са в същата ситуация като вас.

Ако сте депресирани, без самоуважение, изтощени, страхувате се от неуспех и от това да се изложите, или ако се изолирате от света все повече и повече в резултат на положението ви в работата, възможно е и вие да сте жертва на "мобинг".
Затова е важно да се изправите срещу това и да защитавате правата си.

Първият учебен ден по света

Първият учебен ден по света






Щом замирише на есен, деца и родители трескаво започват да се подготвят за учебната година.
И докато някои чакат последния момент, други са готови месец преди 15 септември.
Раници, тетрадки, химикалки, спортни екипи, маратонки, тоалет за първия учебен ден, цветя за учителя – това е само малка част от списъка с покупки, преди звънецът да напълни класните стаи.
В България на 15 септември занятията тепърва стартират, но на някои места по света децата вече залягат над учебниците.

Първият училищен звънец бие по различно време в голяма част от Европа.
В Чехия, Русия и бившите съветски републики децата прекрачват прага на школото на 1 септември.
На много места в Русия се отслужва молебен за началото на учебната година, а свещениците ръсят със светена вода, изричайки молитва за здраве, благополучие и укрепване в пътя на знанието.
В първия ден на септември и полските деца нарамват учебниците.
Интересно е, че според тамошния обичай не те носят букети на учителите, а класната ръководителка им подарява по едно цвете.

Очаквано в по-северните страни и райони учебната година започва още през август.
"Знанието е сила!" – е казал Юлий Цезар.
В родината му – днешна Италия, обаче децата не бързат да се впуснат в училищния живот преди първи октомври.
В Гърция малчугани и подрастващи влизат в класните стаи в средата на август.

Във Франция и Великобритания училищата сами решават според педагогическите си планове кога да започне учебната година.
Затова в някои градове класните стаи се оживяват на първи септември, другаде на 15-ти септември.
На Острова малчуганите чуват първия училищен звънец на 5-годишна възраст.
Във Франция пък учениците са най-облагодетелствани откъм ваканции.
Те почиват малко след първите занятия – от 21 до 30 октомври, след това за Коледа от 24 декември до 3 януари.
Ски ваканцията също е бонус за френските ученици от 7 до 14 февруари, след това се отдават на почивка за Великден.
В училищния план са предвидени и два неучебни дни - официални празници на школото с разрешението на кмета.

В Дания децата са най-ощетени от тази гледна точка.
Малолетните поданици на кралството почиват само месец и половина – юли и първите 15 дни на август, след това отново залягат над учебниците.

Най-щастливите първокласници може би живеят в Германия.
На откриването на учебната година те получават големи хартиени конуси Schultute (буквално от немски – "училищна фуния"), пълни с лакомства и дребни подаръци.
Тази традиция започва още през 19 век.
Заради все по-актуалните изисквания за здравословно хранене обаче все повече родители пълнят конусите с училищни принадлежности, играчки и плодове.
Или самите първокласници си правят конуса, или родителите им ги купуват готови.
До двора на училището обикновено ги изпраща цялото семейство.
Там директорът ги посреща с приветствие, а по-големите ученици - с песни.
В Германия няма единна дата за откриване на учебната година.
А на колко години децата ще влязат в класните стаи е избор на родителите - някои ги пускат на 5 години, други изчакват да навършат 6.

Японските първолаци тръгват на училище в началото на април, когато започва цъфтежът на японските вишни – сакура.
В Страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот, ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия.
Не след дълго обаче идва продължителна ваканция - от края на юли до началото на септември.
След това учениците трупат знания до следващата декемврийска ваканция.
Училищните терзания приключват през март.

През пролетта бие и първият училищен звънец в Индия.
Децата се записват в първи клас на четиригодишна възраст, като в началото заниманията са по-леки и свързани с много игри.
Преподават предимно мъже.
В Индия за най-важен предмет се приема математиката.
В повечето училища в страната носенето на униформа е задължително.

В Израел Денят на знанието е първи септември.
Месецът обаче минава доста неусетно заради многото празници, свързани с еврейската Нова година.
Според местния обичай на първия учебен ден децата пускат балони с хелий.
Учениците обикновено носят тениска с емблемата на училището.
В делнични дни могат да си позволят всякакви цветове, но на празник се слага бяла блуза.

Училищните емоции в Канада започват от първия вторник на септември.
В Австралия учебната година започва през февруари.

А ти с какви чувства очакваш първият учебен ден?
Сподели в коментар под клипа!

Олимпийските игри в България?

Олимпийските игри в България?







1. Какво са олимпийските игри?

Олимпийските игри или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което атлети от над 200 страни и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали.
Олимпиади се провеждат на всеки 4 години.

2. Древни олимпийски игри

Древните олимпийски игри се провеждали в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес в Древна Гърция).
Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители по всички гръцки градове.
В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис - града-организатор на състезанията.

3. Възраждане на олимпийската идея

Френският барон Пиер дьо Кубертен искал да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство.
Според него: "Младежта на света трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле".
В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри било най-доброто решение за постигането и на двете цели.
Първите съвременни Олимпийски игри се провеждат през 1896 г. в Атина – в страната-родоначалник на игрите Гърция.
С цел да организира игрите е основан Международният олимпийски комитет (МОК).

4. Видове олимпийски игри

Има два вида олимпийски игри - летни и зимни.
И летните, и зимните олимпийски игри се провеждат веднъж на четири години, но не и в една и съща година.
От 1994 г. летните и зимните олимпийски игри се разминават с две години.

5. Градове-домакини на олимпийски игри

Летни олимпийски игри са се провеждали в: Aтина (1896), Париж (1900), Сейнт Луис (1904), Лондон (1908), Стокхолм (1912), Париж (1924), Aмстердам (1928), Лос Анджелис (1932), Берлин (1936), Лондон (1948), Хелзинки (1952), Meлбърн (1956), Рим (1960), Toкио (1964), Meксико Сити (1968), Mюнхен (1972), Moнреал (1976), Moсква (1980), Лос Анджелис (1984), Сеул (1988), Барселона (1992), Aтланта (1996), Сидни (2000), Aтина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012) и Рио де Жанейро (2016).
Следва Токио (2020).

Зимни олимпийски игри са се провеждали в: Шамони (1924), Санкт Мориц (1928), Лейк Плесид (1932), Гармиш-Партенкирхен (1936), Санкт Мориц (1948), Осло (1952), Кортина д'Ампецо (1956), Скуо Валей (1960), Инсбрук (1964), Гренобъл (1968), Сапоро (1972), Инсбрук (1976), Лейк Плесид (1980), Сараево (1984), Калгари (1988), Албервил (1992), Лилехамер (1994), Нагано (1998), Солт Лейк Сити (2002), Торино (2006), Ванкувър (2010) и Сочи (2014).
Следват Пхьончхан (2018) и Пекин (2022).

Кога и България ще бъде домакин на Олимпийски игри?
Сподели в коментар под клипа!

Секс за една нощ

Секс за една нощ





Съществуват различни статистики, основани на анкети, относно времето между първата любовна среща и първия сексуален контакт.

По правило мъжете се стремят да скъсят времето за "опознаване", а жените да го удължат.

Голяма част от анкетираните твърдят, че с брачния си партньор са имали продължителна платонична любов, преди първото полово сношение.

Понякога продължителността на "периода на опознаване" зависи от обективни причини.

В други случаи жената фабрикува "обективни причини", за да отложи първия сексуален контакт.

До голяма степен зависи и от подхода на мъжа, колко дълъг да бъде периодът от момента на запознаване до момента на първия полов акт.

Някои мъже целят и успяват да осъществят секс за една нощ.

Секс за една нощ или както често се нарича "секс без обвързване" или "само за секс" е практика, която често се възприема от жената като унизителна за нея, особено когато след секса мъжа при случайна среща в обществото се прави, че не познава жената.

Обикновено при сексът за една нощ жената си мисли, че мъжа е искал от нея само секс.

В действителност той иска секс, но само за един път, след което губи интерес.

В практиката съществуват и други варианти на секс за една нощ.

Например жени, с недостатъчен успех в любовта, поради външността и/или възрастта си, да се срещат с по-млади, добре изглеждащи мъже само за секс (за една нощ), тъй като тези мъже са с по-нисък от жените социален статус.

Стереотипът мъже, които практикуват "секс без обвързване" се наричат "лоши момчета", в противоположност на "добрите момчета" - мъже, които предлагат сериозна връзка.

В класовото общество, каквото е демократичното общество с пазарна икономика, отношенията между половете почти изцяло се определят от социалния статус на партньорите.

Мъжете преди да се оженят, имат полови връзки с жени с по-нисък социален статус от техния, за които не биха искали да се оженят, често с жени от малцинствата или имигрантки от по-бедни държави.

За тези жени, мъжете са "лоши момчета".

Респективно жените преди да сключат граждански брак имат сексуални връзки с мъже от по-висок ранг от техния, за които възможностите им да се омъжат не достигат.

Това ще рече, че в повечето случаи жените не се омъжват за най-голямата си любов, а "се простират според чергата си".

Защото разумните жени не искат да се окажат в положението на жабата от приказката "Жабата и вола".

Казано с други думи жените не се омъжват за "лошите момчета", а за "добрите момчета", като същите тези "добри момчета" за други, по-малко успешни жени, са били "лоши момчета".

Същото съотношение се запазва и след брака, в случай че съпрузите си изневеряват:
- за мъжа - той изневерява с жени с по-нисък социален статус от съпругата му;
- за жената - тя изневерява с мъже с по-висок социален статус от съпруга й.

Колкото разликата в социалния статус между мъжа и жената е по-голяма в полза на мъжа, толкова по-лесно за мъжа е да склони една жена, минути след като се е запознала с него, да имат секс без обвързване.

Колкото ранга на мъжа е по-висок от този на жената, толкова по-лесно за мъжа е да убеди жената да се включи в различни сексуални практики: орален секс, анилингус, анален секс, групов секс.

Роля играе и възрастта на жената и мъжа.

С напредване на възрастта, социалния статус (особено при жената) губи от тежестта си в сексуалните отношения.

Причината за това е, че успеха на жената в любовта през всички времена е зависел предимно от външността й, която се променя с времето.

А ти правил/а ли си секс за една нощ?
Сподели в коментар под клипа!
------------------------------------------------------------------------
Източник: Любов от пръв поглед

Експериментът Живата глава

Експериментът Живата глава





1. Първите опити

В началото на 19-ти век френският хирург Жан Лаборде пръв се опитал да съживи отрязана глава.
По време на Френската революция на хората им отсичали главите по-често отколкото на пилетата, така че материал за експериментите на французина имало много.
Всъщност опитите му завършили неуспешно, което не е изненадващо, като се има предвид нивото на медицината тогава.

2. Жива глава на риба

Следващият, който се опитал да измами природата, е руският учен Алексей Кулябкo.
Осъзнавайки огромната значимост на своята задача, той не се опитал да експериментира с човешки глави, а провеждал опити с по-прости организми.
През 1902 г. Kулябко успешно съживил глава на риба, като вкарал в кръвоносните й съдове специален кръвен заместител.
Главата въртяла очи, мърдала с плавниците си и с хрилете, отваряла устата си, т.е. живеела.
Повече ученият не успял да постигне.

3. Жива глава на куче

През 1928 г. съветският физиолог Брюхоненко шокирал учените по света, показвайки главата на куче, която живее разделена от тялото.
Животът в отделената кучешка глава се поддържал от апарат за изкуствено кръвообръщение, така наречения автожектор, който Брюхоненко с екипа си създавал в продължение на 4 години.
Главата реагирала на светлина, мърдала с ушите си при силен звук.
Когато някой казвал името на кучето - главата мърдала очите си.
Усещайки миризмата на колбас главата се облизвала и дори глътнала парче сирене!
Двеминутният филм за кучешката глава станал истински хит на Запад.
И въпреки че главата живяла малко повече от два часа до експериментите с човешка глава оставало малко.
Демонстрацията на Брухоненко се превърнала в сензация из цяла Европа.
Дори известният писател Джордж Бърнард Шоу заявил: "Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, за да мога да продължа да диктувам пиеси и книги без да страдам от никакви болести, да се налага да се обличам и събличам, да ям и изобщо без да правя нищо друго освен да създавам шедьоври на драматичното изкуство и литературата".

4. Жива глава на човек

През 70-те години в една германска клиника докарали тялото на 40-годишен мъж, пострадал при автомобилна катастрофа.
Почти откъснатата му глава се държала на няколко жили, артерии и вени.
Спасяването на живота му било невъзможно, но двама неврохирурзи, Хенри Куридж и Валтер Крайтер, решили да експериментират.
Те отделили главата от тялото, свързали я към система за поддържане на живот и в продължение на почти три седмици я поддържали жива.
Главата не само живеела, но и можела да мисли.
Тя не можела да говори, но с движението на клепачите, устните и очите давала да се разбере, че е наясно какво се случва и дори отговаряла на някои въпроси.

5. Защо са го направили?

Лекарите не са чудовища или садисти.
Спасяването на човешки живот в глава, отделена от тялото е само междинна стъпка в решаването на по-сложна задача: пресаждане на глава от едно тяло на друго.
Лекарите многократно са зашивали на човек почти откъсната глава.
Но във всички тези случаи самото тяло не е имало щети.
Ако е било увредено сърцето, белите дробове или черният дроб шансовете за спасяване са нулеви.
Умират органите, а няколко минути по-късно загива и мозъкът.
Но ако главата получи ново тяло, човек ще получи шанс за втори живот в бъдеще.
Засега обаче лекарите не могат да съединяват нервните влакна на гръбначния мозък, затова при трансплантиране на глава новото тяло ще бъде обречено на неподвижност.
Да се поддържа живот в глава без тялото да може да се движи е лишено от смисъл (освен ако не е на гений от планетарен мащаб).
Кой човек би се съгласил на живот като "растение", без да може да се движи?

Рецепта "Септемврийска зеленчукова супа от леща ала Бигджордж"

Рецепта "Септемврийска зеленчукова супа от леща ала Бигджордж":
(за 10 порции)

500 гр. леща
500 гр. тиквички
500 гр. чушки
500 гр. моркови
500 гр. лук
олио
чубрица
червен пипер
сол
магданоз

Начин на приготвяне:
Измийте лещата добре с вода.
После я изсипете в дълбока тенджера (с вместимост най-малко 10 литра) и добавете 2 литра вода.
Поставете тенджерата за 30 минути на котлона, докато лещата се свари.
Обелете тиквичките и лука.
Почистете чушките и морковите.
Настържете морковите с ренде и нарежете на ситно лука, чушките и тиквичките.
Добавете ги към лещата.
Подправете сместа с половин супена лъжица сол, една щипка чубрика и една супена лъжица червен пипер, както и 2-3 супен лъжици олио.
Добавете още 4-5 литра вода и разбъркайте добре сместа.
Оставете да се вари до пълна обработка на продуктите.
Разбърквайте периодично, за да не загорят продуктите на дъното на тенджерата.
Сервирайте супата топла, поръсена със ситно нарязан пресен магданоз.
Приятен апетит!