Седемте смъртни гряха и противоположните им добродетели
1. Похотливост/Целомъдрие
Похотта е силно сексуално желание, влечение, сластолюбие, сладострастие.
Много често похотливостта води до изневяра, макар че това не е най-съществения фактор.
Контролът над желанията и наличието или отсъствието на удовлетворителна любов са много по-определящи.
Целомъдрието е въздържание от секс, сексуални помисли и желания.
То се постига чрез самоконтрол.
2. Чревоугодничество/Пост
Чревоугодник е човек, който прекалява с яденето и пиенето.
Чревоугодничеството(лакомията) по същество е симптом и едновременно с това зависимост.
То играе ролята на регресивен, заместващ механизъм, който компенсира, а често и свръх компенсира удовлетворяването на някаква емоционално-чувствена липса или липси.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна, при умерена употреба на постна храна.
Но това е само едната страна на поста - телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост.
3. Скъперничество/Щедрост
Скъперничеството е една от двете основни разновидности на алчността - ненаситност за пари заради самите пари.
Другата е ненаситност за пари заради властта, която може да се придобие чрез тях.
Пестелив и скъперник като определения, освен, че са синоними, изразяват и две различни степени на едно и също понятие-действие, което често ни въвежда в заблуждение при употребата им.
Пестеливецът харчи парите си без проблем, но за определен и ограничен от неговото разбиране за приоритети кръг неща.
Скъперникът независимо от финансовото си състояние се стреми да не харчи за нищо, като в общия случай покрива само и единствено екзистенц минимума си (така както го вижда самият той).
Щедростта означава не просто да давате на другите нещо, от което ще имат полза, а главно проява на състрадание и добронамереност, при която освен полза, енергията на вашата щедрост дава сила на получаващите.
Хората се чувстват добре, когато приемат вашия дар.
Това привлича късмета към тях и увеличава щедростта в света.
Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена - естествено, спонтанно действие, което може да бъде и планирано, и насочено, така че да се превърне в умение да проявяваме вродената си доброта.
4. Леност/Трудолюбие
Леността или мързелът е състояние или психологическо отношение към нещата на нежелание за вършене на дейност или за някакъв вид активност и желание за отдаване на почивка и отмора.
Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание, и се преодолява с повишаване на мотивацията.
Трудолюбието е желанието да отдадеш своето време, сила и енергия на работата, както и способността да работиш с удоволствие за дълго време (в разумни граници, разбира се).
Когато трудолюбието е прекалено се превръща в работохолизъм.
5. Гняв/Кротост
Гневът представлява емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, понякога неконтролируеми, експресивни, жестови и вербални изблици.
Гняв и гневни реакции могат да се породят на практика от всичко.
Ясно могат да се разграничат гневните реакции предизвикани от страх, раздразнение, защита на собствената територия, майчинска агресия, инструментална агресия и т.н.
Кротостта е качество, противоположно на враждата, насилието, суровостта, натиска, принудата, избухливостта, гнева, които така често съпътстват междуличностните конфликти.
Да бъдеш кротък, означава да си снизходителен, приветлив, търпелив, спокоен.
6. Завист/Добродушие
Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора.
Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят.
Може да е пасивна или агресивна.
Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност.
Добродушието е склонността да виждаш доброто в хората и да откликваш положително към всеки човек.
Добродушен човек е този, който в конфликтна, травматизираща ситуация не реагира с агресия, а с положително отношение.
Това е качество на силния човек.
7. Гордост/Смирение
Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения.
В негативен смисъл, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие.
В положителен смисъл, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност.
Гордостта преминава през три етапа на развитие - славолюбие, надменност и горделивост.
Възможно е да се преборим с гордостта стига в развитието си да не е достигнала до последния, трети етап.
Смирението е отсъствие на чувство за собствена важност и/или превъзходство, гордост, високомерие, хвалене, с други думи отсъствие на егоизъм.
В основата на смирението лежи разбирането за същността на нещата и приемането им такива, каквито са, при това човек действа, съхранявайки вътрешното си умиротворение.
Смирението е височайше благо, което Бог дава на човека за венец на всички добродетели.
В православието смирението се нарича "майка на всички добродетели", а горделивостта - "причина за всички грехове".
1. Похотливост/Целомъдрие
Похотта е силно сексуално желание, влечение, сластолюбие, сладострастие.
Много често похотливостта води до изневяра, макар че това не е най-съществения фактор.
Контролът над желанията и наличието или отсъствието на удовлетворителна любов са много по-определящи.
Целомъдрието е въздържание от секс, сексуални помисли и желания.
То се постига чрез самоконтрол.
2. Чревоугодничество/Пост
Чревоугодник е човек, който прекалява с яденето и пиенето.
Чревоугодничеството(лакомията) по същество е симптом и едновременно с това зависимост.
То играе ролята на регресивен, заместващ механизъм, който компенсира, а често и свръх компенсира удовлетворяването на някаква емоционално-чувствена липса или липси.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна, при умерена употреба на постна храна.
Но това е само едната страна на поста - телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост.
3. Скъперничество/Щедрост
Скъперничеството е една от двете основни разновидности на алчността - ненаситност за пари заради самите пари.
Другата е ненаситност за пари заради властта, която може да се придобие чрез тях.
Пестелив и скъперник като определения, освен, че са синоними, изразяват и две различни степени на едно и също понятие-действие, което често ни въвежда в заблуждение при употребата им.
Пестеливецът харчи парите си без проблем, но за определен и ограничен от неговото разбиране за приоритети кръг неща.
Скъперникът независимо от финансовото си състояние се стреми да не харчи за нищо, като в общия случай покрива само и единствено екзистенц минимума си (така както го вижда самият той).
Щедростта означава не просто да давате на другите нещо, от което ще имат полза, а главно проява на състрадание и добронамереност, при която освен полза, енергията на вашата щедрост дава сила на получаващите.
Хората се чувстват добре, когато приемат вашия дар.
Това привлича късмета към тях и увеличава щедростта в света.
Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена - естествено, спонтанно действие, което може да бъде и планирано, и насочено, така че да се превърне в умение да проявяваме вродената си доброта.
4. Леност/Трудолюбие
Леността или мързелът е състояние или психологическо отношение към нещата на нежелание за вършене на дейност или за някакъв вид активност и желание за отдаване на почивка и отмора.
Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание, и се преодолява с повишаване на мотивацията.
Трудолюбието е желанието да отдадеш своето време, сила и енергия на работата, както и способността да работиш с удоволствие за дълго време (в разумни граници, разбира се).
Когато трудолюбието е прекалено се превръща в работохолизъм.
5. Гняв/Кротост
Гневът представлява емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, понякога неконтролируеми, експресивни, жестови и вербални изблици.
Гняв и гневни реакции могат да се породят на практика от всичко.
Ясно могат да се разграничат гневните реакции предизвикани от страх, раздразнение, защита на собствената територия, майчинска агресия, инструментална агресия и т.н.
Кротостта е качество, противоположно на враждата, насилието, суровостта, натиска, принудата, избухливостта, гнева, които така често съпътстват междуличностните конфликти.
Да бъдеш кротък, означава да си снизходителен, приветлив, търпелив, спокоен.
6. Завист/Добродушие
Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора.
Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят.
Може да е пасивна или агресивна.
Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност.
Добродушието е склонността да виждаш доброто в хората и да откликваш положително към всеки човек.
Добродушен човек е този, който в конфликтна, травматизираща ситуация не реагира с агресия, а с положително отношение.
Това е качество на силния човек.
7. Гордост/Смирение
Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения.
В негативен смисъл, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие.
В положителен смисъл, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност.
Гордостта преминава през три етапа на развитие - славолюбие, надменност и горделивост.
Възможно е да се преборим с гордостта стига в развитието си да не е достигнала до последния, трети етап.
Смирението е отсъствие на чувство за собствена важност и/или превъзходство, гордост, високомерие, хвалене, с други думи отсъствие на егоизъм.
В основата на смирението лежи разбирането за същността на нещата и приемането им такива, каквито са, при това човек действа, съхранявайки вътрешното си умиротворение.
Смирението е височайше благо, което Бог дава на човека за венец на всички добродетели.
В православието смирението се нарича "майка на всички добродетели", а горделивостта - "причина за всички грехове".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!