Българка начело на ООН?

Българка начело на ООН?
Реалност или фантазия?

От месеци по медиите се говори, че българка може да стане Генерален секретар на ООН.
Но дали наистина е така?
Първо нека да си изясним от какво наистина зависи изборът на Генерален секретар на ООН.
Изборът се прави от Общото събрание на ООН по предложение на Съвета за сигурност.
Съветът за сигурност се състои от 15 члена, 5 от които са постоянни – Китай, Русия, Съединените щати, Великобритания и Франция.
Успешният кандидат трябва да получи минимум от девет гласа в Съвета за сигурност и да не му бъде наложено вето от нито един от постоянните членове.
Затова вниманието е насочено главно към това как може да се постигне съгласие между тези пет държави.
Кандидатът трябва да бъде еднакво приемлив за всички и да се възприема като "справедлив брокер", а не като нечий човек.
Кандидат, който се възприема като силно клонящ към интересите на една или част от страните няма особен шанс.
А в България както винаги всичко е по две.
И този случай не е по-различен.
Имаме си две кандидатки за Генерален секретар на ООН.
Едната е Кристалина Георгиева.



Има ли тя обаче някакъв шанс?
Не, няма.
Кандидатурата на Кристалина Георгиева е неприемлива за Русия, защото е свързана със санкциите на ЕС.
Това прави изборът й невъзможен.
Но това не пречи името й да циркулира в публичното и медийно пространство и у нас, и в чужбина.
Другата е Ирина Бокова.



Има ли тя някакъв шанс?
Да, има, но е трудно да се каже доколко е реален.
Тя получава оценка 4,5 от възможни 5.
Тя е втори мандат генерален директор на Юнеско и има добра репутация в някои страни, по-конкретно в Русия.
Биографията й е неразривно свързана с Москва - през 1976 г. тя завършва "Международни отношения" в Московски държавен институт по международни отношения.
Според някои дипломатически източници обаче кандидатурата й ще бъде отхвърлена от Великобритания и САЩ.
А както вече знаем избор на Генерален секретар на ООН без съгласието на петте постоянни членки на Съвета за сигурност не може да има.
Всички международни наблюдатели обаче казват, че постът на Генерален секретар на ООН трябва да бъде зает от жена, а също толкова осезаемо изглежда, че вече е ред на Източна Европа след Африка и Азия.
България напълно отговаря на тези критерии.
Имаме две кандидатки и нито една от двете не събира нужното одобрение.



Но има и други кандидатки за Генерален секретар на ООН.
Според различни източници за поста ще се състезават:
- от Хърватия - външния министър Весна Пусич,



- от Литва - президента Далия Грибаускайте,



- от Чили - бившият президент Мишел Бачелет,



- от Канада - ръководителя на програмата за развитие на ООН Хелън Кларк,



- от Дания - премиера Хеле Торнинг-Шмит.



Едно е ясно - битката ще бъде тежка и с неясен край!
И тук възникват няколко логични въпроса:
Какъв е българският интерес?
Има ли реален шанс българка да стане Генерален секретар на ООН?
Коя от двете(Ирина Бокова и Кристалина Георгиева) ще подкрепят българските управляващи?
И дали в крайна сметка българската кандидатка ще бъде избрана за ръководител на ООН?
Това избор между две кандидатки ли е или между две суперсили(САЩ и Русия)?